Ивайло Цанов

Съвсем обикновено време
за капка дъжд, доверие и смях,
дърветата приличат на антени
и аз и ти живеем между тях.

От моста на луната като сбогом
се спуска недописано писмо
и влачи се двуколката на Бога
след обръча на истинското зло.

В лилавото на есенния вятър
угасва лято. Зима предстои.
Валят звездите в градския театър,
неонът на въздишките блести.

Пристигаш ти, черешите са зрели.
Обичам те, ухае на сълзи.
Прегръщаме се. Плачем полудели.
Желанието в клетките пълзи.

Мечтаем и рисуваме земята -
ти дъхава си –аз непоправим.
Намокрени, ядосват се стъклата
от глупавия навик да мълчим

Вземи ме. Разстоянието срича
и учи се в момента да чете.
Аз имам те сега – едно момиче,
до болка влюбено, в едно момче...

НЕВЕНА КОКАНОВА

...ПОКЛОН!

In Life добави 3 нови снимки.

In Life: На тази дата

На 3 юни 2000 г. ни напусна незабравимата Невена Коканова. Тя е родена на 12 декември 1938 година в Дупница. Майка ѝ е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ е бил политически затворник в Белене.

Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в средата на 1950-те в Ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от „Инспекторът и нощта“ (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964) (реж. Въло Радев), Ана от „Карамбол“ (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от „Отклонение“ (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от „Момчето си отива“ (1972) (реж. Людмил Кирков) и много други.

През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.

Блага Димитрова написва „Отклонение“ специално за нея. В нейна чест Министерство на културата и „Бояна Филм“ учредяват филмова награда, т. нар. „Награда на името на Невена Коканова“ за обещаващ филмов дебют на актриса. Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев. Нейният брат Димитър Коканов също е актьор.

В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър „Невена Коканова“. На нейното име е наречен и театърът в Дупница.

снимки: web

Време за отдих – с. Гумощник, махала Селце

Гумощник
е малко селце, намиращо се в Троянския балкан, близо до гр. Априлци, гр. Троян и Троянския манастир. Разположено е в непосредствена близост до планината, както и до няколко малки курортни селища.

Селото е разделено на 5 махали – Реката, Дуевци, Селци, Лакарево и Клиновци.

Самото село не е курорт и туризма там не е силно развит. В резултат на това, мястото е спокойно и чисто, идеално за разходка или излет. Зимата има възможност за ски-туризъм в местността Беклемето.

Най-забележителното на Троянския балкан е неговата природа. Гледката спира дъха, въздухът е чист, а самата обстановка е тиха и спокойна. През летните дни има много възможности за туристически преходи – както за начинаещи, така и за опитни туристи. Самото село граничи както с река Видима, така и с подножието на няколко върха (ако решите да ги посетите си носете GPS, тъй като пътеките не са маркирани). По пътя към тях ще имате възможността да наблюдавате голяма част от централна Стара планина, а гледката си заслужава! За хората, които не ги влече много пешеходния туризъм има няколко възможности. Една от тях е излет на някоя поляна в или около селото, плаж на брега на близката река, басейн. Без значение какви са предпочитанията ви – няма да останете разочаровани!

Село Гумощник е известно и с богатата си история, както и някои забележителности, някои от тях могат да бъдат видени само там. В нашата махала Селце се намира църквата „Свети Николай Летни“. Построена е преди повече от 170 години и е една от малкото църкви, които са построени с такива размери по времето на турското робство.

В двора ú се намира паметник на загиналите жители от селото, които са били на кораба „Титаник“. На кораба са пътували общо 38 българи, като най-много (8 човека) са били от Гумощник.

В двора на църквата се намира също така и килийното училище на селото. Характерно за него е, че то е единственото оцеляло килийно училище в цялата Ловешка област. Създадено е през 1829г. и по-късно е прераснало в светско училище. В една от стаите му има възстановка на класна стая от онова време. Тук също така могат да се видят и много предмети, открити при археологически разкопки на тракийски могили.

Като заключение можем да кажем само, че мястото е перфектно с цел да избягаме от напрегнатото и забързано ежедневие, да се поразходим на чист въздух и да сме пълно уединение, по-близо до природата.

РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка,

две липи отпред.

Тука майчина милувка 

сетих най-напред.

Тука, под липите стари

не веднъж играх;

тука с весели другари 

скачах и се смях...

Къщичке на дните златни,

кът свиден и мил!

И за царските палати

не бих те сменил!